ЦЕНТРАЛНА БИБЛИОТЕКА НА БЪЛГАРСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

БИОГРАФИЯ

Луиджи Салвини (1911-1957) е филолог, специалист по редица европейски литератури и езици, преводач от над 20 езика (най-вече словенски, сръбски, хърватски, украински, руски, български, чешки, полски, унгарски, фински, естонски, латвийски, литовски и румънски), говоримо владее още дузина.

Българският език е първият славянски език, който изучава и който го привлича към славистиката. Ако се съди и по академичната му кариера, и по броя на българските книги в библиотеката му (близо 800), той е и негова слабост. Едва шестнадесетгодишен Салвини предприема първото си пътуване до България като награда, след като печели национален конкурс, организиран от Италианското министерство на просветата. Първата си книга с преводи от български издава на 19 г. – сборник от 33 български народни песни (Canti popolari...). Книгата е посветена на госпожа Олга Милетич-Балабанова, която асистира на Енрико Дамяни в Римския университет в преподаването на български език и чийто ученик е и Салвини. През 1930 г. Салвини започва да сътрудничи на голям брой списания и за две години издава почти 30 рецензии и статии на теми, свързани с българската литература и култура. В началото на 30-те години той прави второ посещение в България и оттогава датират познанствата му с наши писатели и филолози. Сътрудничи на български периоични издания, между които „Листопад” и „Златорог”.

През 1933 г. завършва с отличие Български език и литература в Римския университет. Дипломната му работа „Българската литература от Освобождението до Първата световна война (1878-1912)” (La letteratura bulgara...) е публикувана в „L’Europa Orientale” от 1936 г. На следващата година излиза сборникът с Йовкови разкази „Шибил” (Scibil). (Преди Салвини е бил преведен единствено разказът „Юнашки глави” от Бенедето дел Ре, публикуван на италиански през 1930 г в „Le Vie dell’Oriente” под заглавие „Teste di eroi”). През 1939 г. излиза следващата антология, в чиято подготовка участва и Салвини – тя включва 20 разказа на български писатели (Narratori bulgari...). В същата година италианският ерудит става дописен член на Съюза на българските писатели.

Почти пълното отсъствие на преводни книги, издадени през 40-те години, съвсем не означава, че Салвини се е оттеглил от преводаческата дейност. Тогава в италиански вестници и списания се публикуват преведени от него стихотворения на Лилиев, Яворов и Фурнаджиев, както и прозаични творби на Светослав Минков, Никола Данчов, Елин Пелин, Иван Шишманов и Дамян Калфов.

Веднага след дипломирането си (1933 г.) Салвини заминава за Финландия. Работи като лектор по италиански език в университетите в Хелзинки и Турку. В едно свое писмо до Дамяни от там споделя, че го измъчва отдалечаването му от славянския свят. Веднага след връщането си е поканен да ръководи Секцията по славянска, угрофинска и балтийска филологии към Ориенталския Институт на Неаполския университет. През 1941 г. става доцент по славистика в Римския университет. През 1953 г., след смъртта на Дамиани, оглавява Катедрата по Български език и литература в Рим.

Въпреки многобройните проблеми, влошеното здраве, грижите за петте си деца и интереса към различни култури, Салвини никога не забравя България. Интересът му не се изразява само в създаването на множество очерци, предговори и бележки. От кореспонденцията в неговия архив става ясно, че той непрестанно е смятан за приятел на България и българското, а също и че почти няма български писател, който да е останал извън обсега на вниманието му.

         
СЪЧИНЕНИЯ, ПРЕВОДИ И РЕДАКЦИИ НА ЛУИДЖИ САЛВИНИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Йордан Йовков в българската литература. – Златорог, 1937/9, Златорог, 1937/9, с. 416-424 (с печ. гр. в изданието 316-324).

Aleksandăr Hagihristov, La nuora (Снаха), intr. e trad. Luigi Salvini, A.I.B., Roma 1957, 87 p.

Antologia della lirica bulgara (vol. primo), trad. Luigi Salvini, A.I.B., Roma 1960, 151 p.

Canti popolari bulgari, trad. Luigi Salvini, intord. Enrico Damiani, (Poesia popolare indoeuropea III), Anonima Romana Editoriale, Roma 1930, 70p.

Canti popolari bulgari, trad. Luigi Salvini, intr. Ivan Petkanov, A.I.B., Roma 1958, 135 p.

Emilijan Stanev, Una tranquilla sera (В тиха вечер), tred. e cura Luigi Salvini, Universale economica, Milano 1951, 71 p.

Geo Milev, Settembre (Септември), trad. Luigi Salvini, pref. Nikolaj Doncev, ill. Renato Guttuso, A.I.B., Roma 1958, 37 p.

Georgi Karaslavov, La nuora di Jurtalan (Снаха), trad. e introd. Luigi Salvini, A.I.B., Roma 1959, 326 p.

Hristo Botev, Brani e liriche, trad. e introd. Luigi Salvini, Note Nikolaj Dončev, A.I.B., Roma 1959, 144 p.

Jordan Jovkov, Scibil. Antologia, trad., introd. e cura Luigi Salvini, RISON, Napoli 1937, 210 p.

La letteratura bulgara dalla Liberazione alla Prima guerra balcanica (1878-1912). Roma, 1936.

La prosa bulgara moderna. – In: Narratori bulgari, Roma, 1939.

Narratori bulgari. (Слънчева женитба di P.Todorov e altri 19 racconti di autori diversi). A cura di Luigi Salvini, trad. Enrico Damiani, V.Zincone, R.Weiss, E.Lapenna,IRCE, Stelle dell’Orsa – Scrittori stranieri Roma 1939, XXVI, 294 p.

Nikola Furnadžiev, Nozze. Liriche, trad. Luigi Salvini, Mistrale, Roma 1941.

Profilo di Jovkov – In: Jordan Jovkov, Balkan – Racconti, cura e trad. Cicita Saccà, pref. Luigi Salvini, disegni originali Zdravka Konstantinova Taceva, A.I.B., Crucci, Roma 1961, 7-16.

Spirito della moderna poesiа bulgara – In: Antologia della lirica bulgara (vol. secondo), trad. Cicita Saccà, Enrico Damiani, Lavinia Borriero Picchio, pref. Luigi Salvini, A.I.B., Roma 1960, 9-12.

Stefan Kostov, L’onorevole Golemanov (Големанов), versione dall’originale. Libero adattamento e prefazione di Luigi Salvini, ed. Maia, Siena 1957, 106 p.

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ ЗА ЛУИДЖИ САЛВИНИ КАТО БЪЛГАРИСТ

Di Sora, Daniela. Luigi Salvini bulgarista. – In: Luigi Salvini. Studioso ed interprete di literature e culture d’Europa. A cura di G. Dell’Agata, Pisa 2000, 35–41

Бабев, Димитър. Luigi Salvini – La Letteratura bulgara dalla lieraztone prima guerra balcanica. – Училищен преглед, 1936, кн. 7, с. 927-929.

Дачев, Мирослав. Луиджи Салвини. – В: Чуждестранна българистика през XX век, С.2008, с. 464

Дончев, Николай. Луиджи Салвини и българската литература. – В: Литературни и мемоарни етюди, С. 1978, с. 180 – 199

Дончев, Николай. Проф. Луиджи Салвини. – В: Българистика и българисти. Статии и изглед. С. 1981.

Dontchev, Nikolai. Luigi Salvini et la littérature bulgare. – Obzor, 1972/1, pp 63-68.

Петканов, Иван. Италианският българист Луиджи Салвини. – Език и литература. 1981, кн. 1, с. 63-69.

Попвасилиев, С. Спомени за творци на словото. С, 1982, с 421-427.

Фол, Александър. Български народни песни на италиански. – Златорог, 1931/ 1, с. 59.

Matarazzo, Maria Cristina. Luidgi Salvini Bulgarista, Tesi di laurea discussa nell’anno accademico 1990-1991 presso la Università di Pisa (relatore Giuseppe Dell’Agata).

***